Понеделник, 2017-12-18
МРЕЖА ЗА НАТУРАЛНИ ХРАНИ
Меню на сайта
Статистика

Онлайн всички: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма на входа

ХРАНИ ПОЛЕЗНИ ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ
Различните храни имат конкретни лечебни свойства или помагат за преодоляване на здравословни проблеми. Храните с високо съдържание на протеини и хормони на растежа подобряват нашето здраве като цяло. Покълналите семена, пчелният прашец и не нагряваните млечно-кисели ферментирали храни попадат в тази категория, също както и свежите ядливи цветове от типа на латинка, импатиенс и мъжките цветове на тиквата. Докато тичинките на цветовете на тиквата са малко горчиви, то венчелистчетата са с високо съдържание на биофлавоноиди, които са добро средство за превенция и борба с алергиите и възпаленията.
Цветният прашец е една от най-добрите храни или предлагани добавки, сурова храна, богата на ензими и хормони в допълнение към витамини и минерали. Можете да вземате три пъти дневно по 1-3 чаени лъжички от това или да добавяте част за аромат към вашия пресен сок от зеленчуци или треви. За да го направите по-лесен за смилане, вземайте цветния прашец с течност известно време преди хранене. Алтернативно, можете да използвате мелничка за кафе, за да го направите на прах. Освен това той е добро допълнение и към йогурт или друга храна, за да е ферментирал.
Храните, съдържащи сяра, могат да бъдат увеличени с цел подобряване на детоксификацията. Такива храни са: суров яйчен жълтък, лук, хрян, крес, ряпа или други сурови храни от семейството на зелето. Болшинството от тях са полезни при лечение на язви на храносмилането, хрянът може да се използва за подпомагане на лечението при слузни проблеми. Добавка с високо съдържание на сяра е MSM.
Бананите са добри източници на енергия за хората със слабо храносмилане. Обаче, презрелите подсладени банани (срещат се в голямо разнообразие) често водят до храносмилателен дискомфорт или алергии при по-чувствителните индивиди. Този проблем обикновено е причинен от свръх газовете след консумация на банани, които се обработват с етиленов газ преди продажбата, за да се получи по-бързо узряване. Ladyfinger бананите или други дребни сортове обикновено не създават проблеми. Чувствителните индивиди като цяло трябва да избягват презрелите плодове. Киселите цитрусови плодове са много добри за подобряване функциите на черния дроб, за високо кръвно налягане, висока кръвна захар, холестерол и мастни нива в нечувствителните индивиди.
Ерусалимският артишок в чести малки количества е полезен за бъбречните функции и за тези с диабет. Яжте приблизително един артишок с размер на яйце през ден. Съхранявайте го в почва, а не в хладилника. Помощ при диабета е и консумацията на черен дроб, авокадо и зелени бобови. Плодовете и зеленчуците, които растат във вашето родно място са като цяло по-целебни от тези, които са расли надалече.
Суровото яйце...
Пресните сурови яйца, снесени от отгледана на свобода кокошка, която се е хранила с трева и зърно, имат лечебни и здравословни свойства. Обаче, алергията към яйцата е широко разпространена и затова обичайната консумация трябва да бъде тествана. Суровият жълтък на яйцето не повишава нивото на холестерола; има високо съдържание на сяра, което усилва съединителната тъкан и детоксификацията на черния дроб.
Пресният суров жълтък, както е известно, повишава и подсилва сексуалната енергия, която е необходима не само за сексуалния живот, но и за още по-важното - творческата дейност като цяло и за физическите способности. От друга страна, суровият, разбит яйчен белтък има антибактериални свойства.
Клетъчните стени на лимфоцитите (белите кръвни клетки) се втвърдяват с възрастта, при СПИН и вирусни инфекции, преди всичко заради повишеното ниво на холестерол в клетъчните стени. Липидите, които се извличат от жълтъците на яйцата, както бе обявено, нормализират втвърдените клетъчни стени и напълно възстановяват имунните функции. Това довело до голямо подобрение при пациенти със СПИН, които са лекувани с липиди от яйчен жълтък.
Покълналите семена
Покълналите семена и млади поници от типа на пшенична трева, осигуряват по-висока степен на виталност и подмладяване, отколкото другите храни. Аз препоръчвам покълнали семена като основа на добрата диета. Най-популярните използвани за покълване са бобовите от типа на леща, грах, боб (mung beans), замбун и леблебия, но също и бадеми, фъстъци и слънчогледови ядки, могат да покълнат. Слънчогледът и семената на елдата са много вкусна салата, когато пораснат в кутия за семена и са на 5-10 см. височина от нивото на почвата.
Кълновете на люцерната са силно почистващо средство, подобно на сапунисването, което може да увреди чревните стени при по-чувствителните индивиди. Беше показано, че влошават автоимунните заболявания и рака. За други, те могат да бъдат добра храна, но след тестване за алергия. Кълновете на люцерната трябва да бъдат поставени на светлина, след като са се появили листата, докато за други кълнове вкусът е по-добър, ако са поставени преди да се развият листата. Семената на люцерната гният лесно при влажни условия. Те най-добре израстват в обърнато гърне, покрито с марля, на място с твърда гума.
Много е важно да се използват семена с висока сила на поникване. Купувайте малки количества за тест и ако те поникват, то добре е да си купите по-голямо количество от същия източник, като ги съхранявате в херметично затворена кутия. Най-лесно е да започнете с леща и боб (mung beans). Само накиснете семената през нощта и след това ги измийте няколко пъти през деня, добре е да ги изцедите и след това да ги разстелите внимателно, като ги държите покрити. Преди консумация е добре отново да ги измиете, за да отстраните евентуални бактерии и гъби. Ако семената са с лошо качество и започват лесно да гният, консумирайте ги, веднага щом започнат да се развиват микробите, иначе с твърде дългото чакане те се увеличават, а това става обикновено за 3 дни. Различните семена, които са съвместими могат да покълват заедно.
Бобът (Mung beans) може да запази твърди частички след накисването, което може да повреди зъбите. Това може да се избегне като първоначално се налее гореща вода върху семената и след това се накиснат в студена вода. Грахът и лещата пък много лесно се развалят в горещи условия. Покълналите семена могат да се охладят в затворена кутия, след като са достигнали нужната височина. Хората, които са чувствителни към гъбите и микробите могат да измиват покълналите семена преди консумация с разтвор на кислородна вода. Ако имате проблеми с дъвченето или покълналите семена ви причиняват много газове, можете да ги използвате като част от вашия пресен сок.
Ако семената не порастват добре, причините могат да бъдат следните:
- Семената не са жизнеспособни- твърде стари са или са лошо съхранявани- Температурата по време на растежа е или твърде висока или твърде ниска- Семената се съхраняват или твърде сухи или твърде влажни по време на порастването
Експериментирайте и регулирайте условията.
Сокове от зелени житни растения
Витаминното и минерално съдържание на житните треви и техните сокове се различава значително при различните сортове, но най-вече зависи от почвените условия. Таблицата по-долу, която е базирана на различни публикации, дава оценка за средната хранителна стойност на соковете от житни треви, отглеждани в добри, минерално богати почви.
Съдържание на нутриенти в сокове от зелени житни растения
Протеини 2-5% Фибри 3-6% Липиди 0.5-1% Килоджаули 250/100 ml Въглехидрати 6-11% ВИТАМИНИ/100 ml МИНЕРАЛИ/100 ml каротин 10 000 IU калций 70-200 mg витамин C 60 mg магнезий 50 mg витамин E 6 mg фосфор 50-100 mg витамин B1 0.2 mg калий 400-1600 mg витамин B2 0.4 mg натрий 40-150 mg витамин B6 0.2 mg желязо 3 mg витамин B12 1 mcg цинк 0.5-2.5 mg витамин B5 0.4 mg манган 1-10 mg ниацинамид 1.5 mg мед 0.3-1 mg фолиева киселина 150 mcg молибден 0.03 mg биотин 15 mcg сяра 100 mg
Лаксативни храни
За подобряване и поддържане на добро здраве е необходимо да имате две или три движения на червата ежедневно. Добрият начин на живот и суровите храни ще направят много за постигането на тази цел, но първоначално може да е необходимо да включите и някои лаксативни храни:
Триците са умерен лаксатив; обаче, те акцентират върху минералния дефицит. Пшеничните трици не са подходящи за всеки, който е чувствителен към пшеницата. Аз не препоръчвам пшенични трици, но можете да опитате с оризови трици, при положение, че приемате допълнително минерални добавки, без следи от пшенични трици.
Прясно ферментирали храни- те често имат силно лаксативно действие .
Изотоничен поток- добавете 9 грама сол (приблизително 1 пълна чаена лъжичка) към 1 литър вода или използвайте разтвор на 1 купичка морска вода с 3 купички прясна вода. Изпийте това в рамките на няколко минути на празен стомах и не вземайте никаква храна или друга напитка в следващите 30 минути. Това е много добро средство за изчистване на целия стомашно-чревен тракт, но не бива да го използвате, ако имате строги ограничения в приема на натрий, което е обусловено от други състояния.
Ленено семе- умерен лаксатив и успокояващо средство при възпалени черва. За предпочитане е да използвате смляно ленено семе, иначе 1 с.л. сухи семена с вода известно време преди хранене или лягане вечер; глътнете наведнъж. Ако червата са възпалени, използвайте гръцки сминдух или чист бряст (slippery elm) на прах с ленено семе.
Магнезиеви соли- вземете 1 с.л. Епсом соли с вода. Млякото на магнезия може да се неутрализира с аскорбинова киселина, алтернативно можете да увеличите количествата от магнезиев хлорид.
Меласа- използвайте я самостоятелно или с дрожди в топла вода.
Синапени семена- вземайте 1 ч.л. цели сушени семена с вода два пъти дневно, известно време преди хранене. Това помага за усилване функциите на червата и преодоляване образуването на газове. Продължете два месеца или колкото е необходимо. Не използвайте синапени семена, ако червата са възпалени.
Сушени сини сливи- можете да ги приемате сурови, накиснати или приготвени.
Psillium hulls- за предпочитане на трици. Размесете 1 ч.л. в голяма стъклена чаша вода и напитка, изпийте наведнъж 30 минути преди хранене, вземайте ги толкова често, колкото е необходимо като лаксативно средство или за намаляване на теглото.
Сена- шушулки, на прах или листа можете да добавяте към билков чай.
Урина- приемането на чашка, разтворена ваша сутрешна урина има много добър лаксативен ефект.
Вода- изпиването на голямо количество преварена топла вода за кратък период действа като изплакване на червата. Вземайте 2 големи стъклени чаши вода или повече преди закуска.

АНТОЦИАНИ

Антоцианите представляват най-голямата група водоразтворими цветни пигменти с цветови спектър червено-синьо-черно. Отделните антоцианидини варират в хидрокси- и метоксисубституционната схема на Б-кръга (табл.1). Антоцианите показват положителен заряд (C-кръг) и с това се различават от останалите флавоноиди. Общото за антиционидините е, че притежават една OH-група в позиция 3 на C-кръга, чието гликосидиране се разглежда като предпоставка за стабилността на молекулата на антоцианина. Друго едно гликосидиране може да последва в позиция 5 на А-кръга. Под формата на захар заедно с глюкозата се срещат и галактозата, арбонозата и рамнозата, които могат да бъдат свързани в дву- и тризахариди. В растенията се срещат най-вече гликосидираните форми, няколко стотици от тях са вече описани. Структурното разнообразие се обяснява със свързването на различни количества и видове захари както и на фенолови (напр. кафената киселина) и алифатни (напр. оцетната киселина) киселини към основната структура (илюстр. 1). Най-често срещаните съединения в природата са гликозидите на антоцианидините цианидин, делфинидин, малвидин, пеларгонидин и петунидин (табл. 1).Червено, виолетово и синьо оцветените дребни плодчета, плодове и произведените от тях сокове, съответно червени вина, както и определени видове зеленчуци са богати на антоцианини (табл. 2). Червените и черните шушулкови плодове съдържат до 20 мг антоцианини на грам . Цветът на антоцианите се обуславя от абсорбционния максимум в зоната на видимото при дължина на вълните от 465-560 нм. Максималните абсорбционни стойности зависят от структурата и pH-стойността на антоцианите. При pH-стойнст 1-3 те са оцветени в червено, а при pH 4-6 са без цвят. Стойности над тези променят цвета към виолетово и синьо. За стабилността и цвета са от значение и някои комплексно свързани микроелементи (напр. Fe, Al). Антоцианини се срещат най-вече в горните слоеве на растенията, като напр. в епидермисните и подепидермисни клетки. Антоцианините са оцветители, допуснати да бъдат използвани като такива при хранителните продукти (Е 163).
Бионаличност, обмяна на веществата.
Макар и антоцианините да се срещат в сравнително висока степен в хранителните продукти, едва през последните 2 години бяха извършени изследвания за биологична наличност на такива у човека. Тъй като са налице признаци, че кверсетинглюкозидите могат да бъдат абсорбирани в тънките черва, достигайки там през зависимият от Na+ котранспортьор на глюкоза (SGLT1), то за антоцианините можем да си представим един подобен път. За един извлечен от черни боровинки антоцианинов екстрат (400 мг/1 кг телесно тегло) при плъхове бе измерено 15 мин. след приема макс. концентрация на антоцианин в плазмата от 2-3 µг/мл (4-6 µМ). Общата биологична наличност възлизаше на 1,2% от приетото количество. Според една по-нова студия приемът на цианидин-3-глукозид (C3G) (400 мг/1 кг телесно тегло) води 30 мин. по-късно до максимална плазмена концентрация от 0,3 µМ. Тъй кат омаксимална C3G-концентрация в стомаха е била измерена след 15 мин., то е възможно антоцианините да се абсорбират още в стомаха. Агликонът на C3G не бе доказан, също така не бяха иденифицирани и конюгати с глукоронова киселина, съответно сулфати. В един друг експеримент с животни, при който бяха дадени на животните 320 мг CsG/ кг телесно тегло, тези констатации бяха подтвърдени. Максималната концентрция на C3G в плазмата възлизаше на 3,5µМ. В изледване, проведено върху хора, 30 мин. след оралния прием на 2,7 мг C3G/ кг телесно тегло бе установена максимална плазмена концентрация. Все пак C3G-концентрацията бе с 24 nM (11µМ/L) значително по-ниска, отколкото в изследванията с животни, което вероятно е обусловено от по-ниското подадено количество. Нито антоцианидините, нито свързаните антоцианини бяха доказани в плазмата. В едно друго изследване върху хора, при което бяха приети антоцианини (218 г) посредством приемането на 300 мл червено вино, не бе възможно да се изчисли наличието на антоцианини в урината под формата, под която те се съдържат в червеното вино. В рамките на 12 часа с урината бяха отделени максимум 5% от приетите антоцианини. След 30 мин. от приемането на екстракт от бъз с 1,5 г атоцианини бе констатирана плазмена концентрация от антоцианини от 100 µМ/L (222 nM). Според едно друго изследване, проведено обаче сред само 4 по-възрастни жени (67 ± 4 год.), оралният прием на 720 мг антоцианини повишава плазмената концентрация на антоцианини след 71 мин. на максимално 97,4 nM. Времето на полуразпад, необходимо за елиминиране от плазмата, бе изчислено на 133 мин. Отделянето на антоцианините чрез урината по време на първите 4 часа възлиза на 77 µg/h, съответно на 0,04% от приетото количество. В собствено проучване бе изследвана различната биологична наличност на антоцианини от червено вино и гроздов сок. Еднократният прием на 500 мл червено вино (68 мг малвидин-3-глюкозид, M3G) доведе до макс. плазмена концентрация от 1,4 nM (0,6 µg/L). Същото количество гроздов сок (117 µg M3G) даде по-висока M3G-концентрация в плазмата (2,8 nM). По-малко от 0,03% от приетото количество от този антоцианин бе констатирано в урината 6 часа след приема на напитката. При това не бяха открити нито антоцианидини, нито конюгати на антоцианина с глукороновата киселина или сулфати в плазмата, съответно в урината. Резулатите бяха подтвърдени в друга актуална студия, в която за C3G бе измерена подобна биологична наличност. Еднократният прием на C3G (0,165 мг/кг телесно тегло) под формата на екстракт от касис доведе до максимална плазмена концентрация от 5 nM; в урината се появиха 0,06% от приетото C3G кoличество. Делфинидин-3-глукозидът, както и цианидин-3-рутинозидът имаха сходна биологична наличност. Така антоцинините в оригинална си форма навеждат на мисълта, че те имат слаба биологична наличност. Това дава отражение върху ниските нива на изхвърляне. Изглежда хидролизата на захарните компоненти преди абсорбирането, както се наблюдава и при флаваноидите, не е задължително необходима. За ендогенната метаболизация на антоцианините до момента няма информация. На теория различни фактори биха могли да допринесат за ниската биологична наличност, напр. нестабилност при pH-стойностите в тънкото и дебелото черво или метаболизация посредством чревната микрофлора и чрез вътреклетъчните ензими на ентероцитите, както и на клетките в черния дроб.

Психология на храненето
Към стимулиращите здравето качества на флаваноидите, включително и тези на антоцианите, спадат главно техните качества като антиоксиданти. Антоцианите улавят активно реактивните кислородни и азотни молекули, които могат да предизвикат оксидативни DNA-увреждания, увреждания на протеините и липидите. Освен това бе констатирано, че антоцианите забавят кръвосъсирването и могат да ограничат натрупването на тромбоцити, влияят на зрителните процеси и имат защитаващо кръвоносните съдове и противовъзпалително действие. Тези ефекти обясняват наблюдаваната инверсна корелация на приема на флаваноиди с риска от смъртност при сърдечносъдовите заболявания. Антоцианите са ин витро действащи антиоксиданти с един съществено по-висок антиоксидантен капацитет, отколкото витамините C или Е. Те неутрализират единичния (неделим) кислород, хидроксил- и пероксилрадикалите, както и азотните окиси. Те защитават и LDL от индуцирана оксидация. Различни антоцианиди като цианидин, малвидин и делфинидин показват в различни тестови системи сходен антиоксидантен потенциал. Все пак ин витро ефектите много често се постигат с повишена концентрация на антоциани (20 µМ до 2 mM). При плъхове със занижена концентрация на витамин Е се вижда, че един богат на антоциани екстракт значително намалява липидната пероксидация и DNA-вредите. Ин виво едно системно антиоксиданто въздействие върху хората е под въпрос, поради ограничената биологична наличност в организма. В нито едно хуманно изследване до момента не е установено наличие на такова въздействие на антоцианините, което вероятно се обуславя от ниската плазмена концентрация. Затова възможно е други, все още неидентифицирани антоцианметаболити, както и полифеноли да са отговорни за докладваното от много автори антиоксидативно действие на богатите на антоцианин напитки като червеното вино. Също и при изследвания на клетъчни култури (колонкарцином-клетъчна линия HT29 Klon 19A) не бе могла да бъде постигната на вътрклетъчно ниво по-висока защита от оксидативни DNA-вреди. За разлика в това опитите с животни показват, че оралният прием на висока доза от C3G (2 г/кг фураж) намалява липидната пероксидация. Може би дозата е решаващият фактор за антиоксидантното действие на антоцианините, и чрез ин виво прием не може да бъда доставено нужното за това количество. По-нови собствени резултати, както и напоследък публикувани становища на други работни групи в микромоларната област показват, че определени антоцианидини в микромоларната област могат да повлияят нарастването на раковите клетки чрез блокиране на активността на телесните фактори на растежа (напр. EGF: епидермалния фактор на растежа). Доколко ин витро изследвания с клетъчни култури могат да бъдат пренесени върху карциногенезата при хората, до сега не е изяснено. Агрегацията на тромбоцити ин витро бе намалена с 15% (без наличие на данни за статистическа значимост) с помощта на антоциани (8 µМ) от червеното виното. За противовъзпалителното действие до момента са налице само резултати от ин витро изследвания. Високи концентрации на антоцианин (125 мg/L) възпрепятстват активността на цикооксигенази I и II с 45, съответно 47%. IC 50 на цианидина при различни простагандинсинтази възлиза на нива 60-90 mM. В малкото проведени до сега изследвания бе проучено влиянието на антоцианите върху пропускливостта на малките капилярни съдове, както и върху релаксацията на капилярносъдовия ендотел. При различни заболявания, като напр. диабет мелитус, се стига до нарушаване на капилярните кръвоносни съдове, което се изразява между другото в завишена пропускливост на малките капилярни съдове. В изследване върху животни оралният прием на делфинидин (100 мг/ 1 кг телесно тегло) намалява пропускливостта на малките кръвоносни съдове. Тъй като различни антиоксиданти имат подобно въздействие, се предполага, че дефинидинът действа на базата на антиоксидантните механизми. Индуцирана посредством високо кръвно налягане завишена пропускливост на кръвно-мозъчната бариера можа да бъде предотвратена при плъхове чрез превантивно третиране с антоцианен екстракт от черни боровинки. Измежду различните антоцианидини само делфинидинът (полумаксимално действие при стойности 26 µМ) показа силна, зависима от ендотела вазорелаксация. Малвидинът и цианидинът за разлика от него не оказаха въздействие, което говори за структурно-специфичните ефекти на антоцианите. Делфинидинът се оказа при това токова ефикасен, колкото екстрактът от червено вино. Това доведе до извода, че този антоцианидин е първоначално отговорен за вазорелексиращото действие на полифенолите от червеното вино. Различни опити с животни доказват въздействието на антоцианина върху холестерола при обмяната на веществата. Делфинидинът и глюкозид-назунуинът (Delphinidin-3-(p-Coumarozlrutinosid)-5-глюкозид; основна част на антоцианите в патладжана) повишават значително HDL-холестерина в серума. Същевременно завишено бе и отделянето на злъчни киселини във фекалиите. Приемането на C2G с фуража (2 г/кг фураж) ограничи в друг опит с животни общата концентрация на холестерина в серума. Антоцианинни екстракти от цвекло (Brassica campestris L.) (о,03% от фуража) също покачиха нивото на холестерола в серума. Антоцианините модулират и адаптацията към тъмнината на човешкото око. В една плеисбоконтролирана студия, при която нито лекарите, нито участниците са уведомени предварително за характера на изследването („placebo"= на част от участниците се дава медикамент, на останалата част – безобидно лекарство) участниците в експеримента получиха еднократно богат на антоцианин екстракт от касис (12, 5, 20 и 50 мг на човек). Приемът на 50 мг екстракт подобри 2 часа по-късно значително адаптацията към тъмнината. Общо погледнато разполагаме с резултати относно физиологичното въздействие на антоцианите най-вече от ин витро изследванията, при които използваните концентрации по правило са многократно по-високи от физиологичните. Оценка на хранително-психологичните ефекти на антоцианите при човека затова е по настоящем невъзможна. Възможно е приетите чрез храната антоциани да индуцират локално в гастроентериалния тракт различни физиологични ефекти, тъй като след консумацията на 300 мл червено вино могат да настъпят високи полифенолни концентрации от около 3 mM.

Нежелани въздействия – токсичност
Антоцианите са допуснати на пазара като хранителна добавка (Е 163). Общият комитет на експертите за хранителните добавки към WHO (Join Expert Committee of Food Additives der WHO) стига в своята токсикологична оценка до заключението, че антоцианите са с много ниска токсичност. Затова няма количествено ограничение на антоцианите като добавка (quantum statis), също така няма ограничения в дневния прием (accetable daily intake).

Актуален прием/ съсътояния, при които е възможен такъв
Дневното приемане на антоциани в Германия се оценява на около 2,7 мг на човек (колебания в рамките на 0-7 мг). С една чаша червено вино (100 мл) се приемат 24-34 мг, така че ежедневният прием на червено вино силно повишава нивото на антоцианите в организма. В зависимост от сезона хора, консумациращи много плодове (особено боровинкови , червено горзде и костилкови плодове), могат да достигнат приемани количества от няколко стотици милиграма на ден. Най-малко 10% от населението на Германия не приема никкави антоциани.
Табл. 1 Субституции на антоцианидините Антоцианидин R1 R2 Цианидин OH H Делфинидин OH OH Малвидин OCH3 OCH3 Пеларгонидин H H Пеонидин OCH3 H Петунидин OH OCH3

Съдържание на антоцианини в различни хранителни продукти
Хранителен продукт мг/100 г тегло в свежо състояние Къпини 115 Малини 10-60 Черни боровинки 83-420 Касис 130-400 Череши 2-450 Грозде 30-750 Арониа 200-1000 Червени портокали 200 Червен лук 0-25 Черено зеле 25 Патладжан 750 Рабарбер 0-200 Червено вино 24-35 Портвайн, червен 14-110

Антиоксиданти
Свободните радикали възникват в организма като странични продукти на клетъчния метаболизъм. Те увреждат клетъчните мембрани, молекулите на ДНК и са основната причина за физиологичното стареене. Свободните радикали играят важна роля за възникването на рак, белодробни и сърдечно-съдови заболявания. Според изследвания, антиоксидантите имат благоприятно въздействие, като неутрализират свободните радикали. Здравият организъм продуцира завидни количества антиоксиданти, за неутрализиране на свободните радикали. Все пак способността на клетките зависи от възрастта, генетичната заложба и храненето. Най-важните антиоксиданти са витамин С, витамин Е, бета-каротин и селен. Други автори включват към тази група коензим Q10, цинк, L-цистеин, L-глуатион, супероксиддисмутаза. Организмът на по-възрастните и по-слаби хора и на тези, които се хранят с еднообразна и непълноценна храна, произвежда по-малко антиоксиданти и по този начин дава възможност на свободните радикали да проявят вредните си въздействия. Външните фактори, свързани с модерния живот и неговата динамика, както и замърсяването на околната среда (цигарен дим, изгорели газове), химически замърсената храна и вода, стреса, излъчването от екраните на телевизорите и компютрите, са също така вредни. Затова приемането на антиоксиданти е много важно за нашия организъм в борбата със свободните радикали.
Най-важните антиоксиданти - витамин C, витамин E, бета-каротин и селен - подобряват общото ни състояние, дори когато се вземат поотделно. Според съвременните изследвания, тяхното благоприятно действие се увеличава, когато се употребяват заедно.
Витамин C укрепва имунната система, подпомага синтеза на интерферон, осигурява защита от стрес и канцерогени, намалява холестерола в кръвта. Според изследвания в Канада честотата на поява на катаракта била с 50% по-малка при пациентите, които вземали високи дози витамин C и витамин E.
Витамин E подобрява окислението на витамин A, витамин C и селена, така че те действат в организма за по-дълго време. Поради неговото вазодилататорно и антикоагулантно действие, предпазва сърцето и ускорява възстановяването след сърдечни операции. Защитава белите дробове от замърсяване заедно с витамин A. Като диуретик може да намали кръвното налягане, много добре се отразява на сексуалната способност. Витамин E засилва имунната система, пази клетъчните мембрани от вредните въздействия. Може да се приема от пациенти с Паркинсонова болест, като забавя проявите на тремор,тонусни и координационни равновесия.
Бета-каротинът е провитамин на витамин А. От него в черния дроб се синтезира витамин А в зависимост от нуждите. Витамин А може да се включи в лечението на много заболявания, предпазва от респираторни инфекции, осигурява здрава кожа, коса, зъби и венци. Американските изследвания, които продължават повече от 10 години, са доказали, че при контролна група пациенти, които редовно приемат бета-каротин, броят на мъжете със сърдечно-съдови заболявания или рак на простатата е двойно по-малък, отколкото в групата, която не приема бета-каротин. Според наблюденията японците и норвежците, които консумират храна богата на бета-каротин, рядко боледуват от рак на белите дробове, ларинкса, фаринкса, устната кухина, дебелото черво, простатата, матката и гърдата.
Селенът, както и витамин Е, забавя стареенето на тъканите. Когато се приемат заедно имат по-силно действие и затова се наричат синергистични компоненти. Селенът неутрализира действието на някои канцерогенни агенти и може да предпазва от определени видове тумори, облекчава топлите вълни и неприятните чувства, които се появяват в менопаузата. Мъжете имат още по-големи нужди от селен, защото той се концентрира главно в тестисите и големи количества от него се отделят със спермата.
Очевидно е, че вземането на антиоксиданти може да бъде от полза за по-възрастните хора, за хората, живеещи в градовете и за спортистите. Те предлагат защита от вредното въздействие на свободните радикали въру човешкия организъм.

ПРОСТУДА, ИМУНИТЕТ И ЛЕЧЕБНИ СРЕДСТВА
Как да се предпазим от простудни заболявания
или да лекуваме острите вирусни инфекции


История на лечебните средства
Човек е употребявал лечебни средства още в най-далечното историческо минало. Отначало случайно, като наблюдавал животните или търсел храна, човек е попадал на растения, които са оказвали известно действие върху организма. След като натрупал известни наблюдения, човек, макар и бавно, започнал съзнателно да употребява различни растения като средства за лекуване. И затова не е случайно, че първите лечители били именно из средата на овчарите, които предавали своя опит от поколение на поколение. Използването на този опит от малко хора постепенно започнало да изглежда в очите на търсещите изцеление като проява на някаква божествена сила. С това може да се обясни защо в древността са приписвали свръхестествен произход на лечебните средства и защо изкуството да се лекуват болестите владеели жреците, както това е било в древна Гърция, Египет, Индия, Тибет, Китай, Рим и др. Постепенно лекуването и приготвянето на лечебни средства се съсредоточило в ръцете на особена каста. Така са появили първите специалисти по медицина. Някои известни дейци в тази област са оставили дълбоки следи в медицинската и фармацевтична наука като Хипократ (460-377 г. пр.н.е.), Клавдий Гален (131-200 г. от н.е.), от чийто произведения е било съставено нещо като лекарски кодекс, който никой не смеел да оспорва. От Гален са описани толкова голям брой лечебни средства, че дори и днес такива препарати, получени чрез наставяне, варене, екстракция, дестилация и др. от естествени растителни и животински продукти, носят названието галенови препарати. Като противник на учението на гален е основоположникът на ятрохимията Парацелз (1493-1541 г.), който пръв въвежда химията в медицината. Според него целта на химията е не да приготвя злато, а лекарства. Самият Парацелз е приготвял лекарства чрез извличане от растенията и пръв въвежда употребата на някои минерални препарати, съдържащи желязо, сяра, живак, олово, мед, антимон и арсен. Периодът на ятрохимията, чийто основоположник и най-ярък представител е Парацелз, се характеризира с взаимодействието между химията и медицината. Истинската химия на лечебните средства обаче, започва да се развива в първата половина на ХІХ в., когато се създават природните науки и по-специално химията и става възможно да се изучават свойствата на сложните химични съединения, каквито са лечебните средства. Растителните екстракти, употребявани като лекарства, започват да се изучават с цел да се изолират някои химически вещества и да се види кое от тях е носител на лечебно действие. Тези изследвания довеждат до откриването на много алкалоиди. Още първите изолирани чисти алкалоиди показват, че лечебното действие най-често се дължи на индивидуални вещества, а не на комбинации от тях, каквито са екстрактите, настойките и други естествени лечебни средства.

Витамините и нуждата от тях за засилване имунитета на организма

Зимата и ранната пролет са особено благоприятни за развитието на различни простудни и вирусни заболявания, поради основната биологична програмирана цел на организма през този период, която се състои изцяло в събирането на сили и натрупването на мазнини. Човешкият организъм работи при "облекчен” режим на работа, поради което рискът от заболяване значително се увеличава. Леко повишената температура, сълзенето, хремата и кашлицата са симптомите, които говорят за простуда или казано на научен език – остра вирусна инфекция. Когато всички тези прояви са налице, тогава нашият организъм вече е в битка с външните вредители и търси своите начини и средства да се пребори с тях. При повечето грипни състояние, използването на различни медикаменти (най-вече антибиотици) се свежда до това, вирусната инфекция да не се разпространи по различните органи и да доведе до невъзвратими последици. Наред с таблетките, които са неизменна част от лечението е повече от задължително да се употребяват и витамини, които да подсилят защитните сили на организма. Какви витамини трябва да се използват през този период. На първо място особено ценен е витамин С (аскорбинова киселина), витамини А, Е, D и В12.
Витамин А е необходим на очите и оказва благоприятно влияние на състоянието на кожата, косата, лигавиците. Витамини С и Е предпазват от натрупване на вредни вещества в кръвоносните съдове, които на свой ред предизвикват редица заболявания. През студените зимни и пролетни дни, човек става по-малко подвижен. Недостатъчното време прекарано на слънчева светлина влияе негативно не само на настроението, но и оказва влияние върху енергията на организма и състоянието на костната система. За това именно се грижат витамини D и В12.
Витамините могат да бъдат приемани не само под формата на таблетки. Знае се, че редица продукти от растителен и животински произход съдържат определено количество от дадени витамини и микроелементи и допринасят за доброто състояние на организма. Така например необходимото количество витамини за едно денонощие се съдържа в следните продукти: 100 грама прясно зеле, което съдържа около 50% от необходимото количество на витамин А, 100% витамин С и 20% от витамин Е; 100 грама пилешки дробчето ни снабдяват със 100% от витамин А, 20% от витамин С и 100% от витамин В12; 100 грама сьомга (който може да си я позволи) покрива ежедневната нужда от витамин D на 100%, а същото количество калмари осигуряват на организма 20% от витамин Е, 50% от витамин D и напълно покриват необходимостта от витамин В12; 100 грама яйца донасят до 20% от витамини А и С и по 50% от витамини D и В12.
Други природни продукти като сладкия пипер (100 гр.) намаляващ с 20% необходимостта от витамини А и Е и даващ 100% от нужното ежедневно количество на витамин С, шипките, осигуряващи 100% от изискания от организма витамин С и допълващ с 20% необходимото за деня количество на витамин Е, морковите, снабдяващи организма с ежедневната дажба на витамин А, касис, който дава до 200% от витамин С, са особено препоръчителни за консумация през студения период на годината.
Разбира се, за да имат ефект всички тези хранителни продукти трябва да бъдат консумирани по определен начин. Така например при консумирането на портокал трябва да се стремим да запазим доколкото е възможно бялата обвивка, намираща се под кората, а всички цитрусови плодове: лимони, мандарини, грейпфрути са най-доброто витаминно лакомство през зимния период; зеленчуците по количество на витамини са на второ място след цитрусовите плодове. Най-добре е зеленчуковите салати да не се приготвят предварително, а е добре зеленчуците да се консумират веднага след като бъдат измити и нарязани. Така витамините, съдържащи се в тях се съхраняват максимално дълго. Така например, нарязаното прясно зеле в рамките на около 1 час губи до 80% от количеството на витамин С. Ето и препоръчителни рецепти, доставящи на организма необходимото количество витамини за денонощие.
Витаминна салата
Необходими продукти (за 1 порция): 1 глава лук, 100 грама птичи дробчета, 1 портокал, 200 грама зелена салата, 1 ч.л. краве масло, 1 с.л. зехтин, сол и пипер на вкус.
Начин на приготвяне: Лукът се нарязва на кръгчета. Дробчетата се измиват и се отцеждат от водата, след което се нарязват и се запържват заедно с лука, кравето масло и зехтина. Подправя се с пипер и сол. Портокалът се обелва и се нарязва на парчета като се отстраняват семките. Добре е сокът от портокала да се прибави заедно с него към дробчета
Търсене
приятели на сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Copyright MyCorp © 2017