Неделя, 2017-10-22
МРЕЖА ЗА НАТУРАЛНИ ХРАНИ
Меню на сайта
Статистика

Онлайн всички: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма на входа

Е-НОМЕРАТА НА ДОБАВКИТЕ В ХРАНИТЕ
Вероятно тези от Вас, на които не им е все едно с какво се хранят, четат доста внимателно етикетите на храните, които си купуват. Убедени сме, че вече сте се питали какви вещества стоят зад мистериозните Е-номера, които се четат в етикетите на някои храни и как тези вещества влияят върху здравето ни.
Знаете ли какво е Е202? Е479? Е953? Не сте длъжни - но производителят на храни трябва да го е обозначил на опаковката. С настоящата статия бихме искали да Ви запознаем с основните Е-номера, или с други думи - технологичните добавки (адитивите), влагани в храните. Ще разгледаме причините, поради които се влагат, както и евентуални неблагоприятни здравословни последици ако консумираме твърде много храни с изобилие от Е-та на етикетите им.
В нашата реч са познати термините храна и хранителни продукти. Те са синоними и обхващат всички вещества, които след приемане от човека служат да поддържат и развиват неговия организъм. Други два термина- хранителна добавка или адититив, също се използват, когато се говори за храна или рационално хранене. Докато под "хранителна добавка" повечето от нас разбират вещество, което целенасочено променя физиологичното състояние на организма ни, под технологична добавка или адитив се има предвид нещо съвсем различно. Според текущото законодателство, адитивите: " ….. са вещества от натурален или изкуствен произход, които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като преобладаваща съставка при производство на храни, независимо от това дали имат хранителни свойства, и които се добавят по технологични съображения към храната при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхранението й и остават като нейна съставка, дори и в променена форма." Производителите на хранителни продукти, включително и на храни и хранителни добавки за спортисти, влагат в рецептурите им адитиви, защото те:• запазват качеството на хранителните продукти • повишават хранителната стойност на храните • подсилват отделни свойства на храните • улесняват технологичните процеси за приготвянето на храните • повишават потребителското търсене на храните
По-детайлно, адитивите могат да се групират в 6 главни категории.
Консерванти Познати са три основни групи консерванти - анти микробни, антиооксидантни и предпазващи покафеняването на продуктите. Антимикробните /Е200-Е290/ се използват за забавяне или спиране на развитието на микроорганизми в храните. Антиоксидантите /Е300-Е321/ се внасят, за да се предпазят главно липидите и витамините от окисление. Предназначението им е най-напред да да попречат на автоокислителния процес, а след това да възпрепятстват гранясването. Антипокафевенителните агенти са химикали, целящи да попречат на развитието на ензимното и на на неензимното покафеняване в хранителните продукти, особено в сушените плодове и зеленчуци. Най-често за целта се използват Витамин С /Е300/, лимонена киселина /Е330/ и натриевия сулфит /Е221/.
Добавки, повишаващи хранителната стойност Тяхната актуалност нараства успоредно на интереса на консуматорите към проблемите на рационалното хранене. Тук се отнасят витамините, неорганичните вещества, аминокиселините и влакнините. Витамините се добавят най-често към зърнените храни и техните производни, за да възстановят загубите от преработка или да увеличат хранителната стойност на някои храни. Паралелно изпълняват ролята на антиоксиданти. Добавянето например на Витамини D към млякото или Витамини В към хляба целят именно да компенсират техните технологични загуби. Витамините и минералите повишават биологическата стойност на хранителните продукти. Биотинът, фолиевата киселина, робифлавинът, тиаминът, токоферолите, ретинолът, витамин В12, витамин С, Д- витамините, 4-аминобензоената киселина са най-често прилаганите витаминизиращи добавки. Аминокиселините по-рядко се използват поради напоследък спадналия интерес към тях. Най-често се използва лизина за повишаване на протеиновата стойност. Като адитиви се използват и протеините на соята. През последните години силно нараства интересът на клиентите към влакнини във връзка с рационалното хранене и поради това все повече производители ги включват в състава на произвежданите от тях храни. Като такива вещества най-често се използват целулоза, пектин, нишестени производни и др. Групата на влакнините не повишава съществено хранителната стойност на продуктите, но играе индиректна роля в усвояването на другите хранителни компоненти.
Ароматизанти и овкусители Това са най-широко използваните в хранителната технология добавки. Съществуват три основни групи - подсладители, природни и синтетични овкусители и ароматично-вкусови стабилизатори. От подсладителите най-често се използвата захарозата, глюкозата, фруктозата, лактозата. Тези вещества понякога не се отнасят към добавките. Познати са не по-малко 1700 природни и синтетични подсладители. Някои от тях са смеси от вещества. За типични подслаждащи добавки се приемат захаринът - Е954 и аспартамът - E951. Те са много ниско калорични. Усилвателите на вкуса и аромата се представят от мононатриевия глутамат /Е621/ и някои нуклеотиди. Те не създават ароматични и вкусови качества, но подпомагат интензифицирането и изразителността на вече съществуващите. Оцветители По-голямата част от оцветителите се използват за повишаване атрактивността на хранителните продукти. За оцветяване на храните могат да се използват оцветителите от Е100 до Е180. Понякога обаче оцветителите, освен за оцветяване, могат да изпълняват и друга роля. Например натриевия нитрит е вещество, което свързвайки се с пигментите на месото не само стабилизира цвета, но е и добър стабилизатор чрез своето анти микробно действие. Структуриращи агенти Това е една голяма група добавки. Представляват се главно от емулгаторите /Е322-Е494/ и стабилизатори / естествени гуми.
Други добавки Тук се отнасят някои ензими, хелатиращи агенти, ПАВ, антипенители, катализатори, разтворители. Нека сега да се запознаем малко по-детайлно с различни видове адитиви. ОЦВЕТИТЕЛИ Цветът е първото качество, по което се оценя даден продук и е тясно свързан с аромата и вкуса. Оцветителите могат да се класифицират по три признака: по цвят, по химична природа и по произход. Сред природните оцветители приложение намират : • Куркумин Е100 – извлича се от минзухар и се използва като оцветител на къри, горчица, млечни продукти, супи, кифли и козунаци • Рибофлавинът /витамин В2, Е101/ се получава от мая, житни зародиши , а напоследък и синтетично. Има жълтооранжеви кристали. Използва се за млечни продукти, кремове, тестени и сладкарски изделия • Хлорофилите /Е140/ се използват за придаване на зелен цвят на бонбони, сладоледи, сиропи, скариди • Каротините /Е160/ са жълти или оранжеви естествени оцветители, с растителен или животински произход. Използват се в супи, колбаси, сосове, подправки, млечни продукти, десерти • Антоцианите Е163 оцветяват в червено, синьо или виолетово.Използват се при консервиране на плодове и зеленчуци • Сред синтетичните оцветители най-широко приложение намират хиноливото жълто /Е104/, азорубинът /Е122/, еритрозинът /Е127/ и индиготинът /Е132S/ - всички те се влагат в сладкарство, бонбони, захаросани плодове, сирена , салами, хайвер, скариди КОНСЕРВАНТИ Като консерванти се използват неорганични и органични съединения.
Неорганичните консерванти Нитрати, нитрити, серен диоксид, бисулфиди, метабисулфиди, натриев хлорид/ са се използвали още в древна Гърция. Обект на специално нормиране е съдържанието на нитрати в детските храни, тъй като има случаи на отравяне след консумация на детски пюрета. Днес неорганичните консерванти се използват за подтискане растежа на вредни бактерии в месото, безалкохолните напитки, вината и соковете.
Органични консерванти : • Сорбинова киселина Е200-Е203 и солите й се използват във ферментирали млека, кисели млека, бонбони, майонези. Има силно антиплесенно действие • Бензоената киселина и бензоатите /Е214-Е219/ се прилагат в безалкохолни напитки, кисели туршии и др. и заема особено важно място измежду консервантите • Органичните киселини се влагат без ограничение в дозата- оцетна, млечна, пропионова, фумарова, лимонена киселина и техни соли • Антибиотици - тетрациклин, хлортетрациклин, окситетрациклин се използват за консервиране на месо, риба, черупчести морски животни; ниацинът се използва в сиренарството; натамицинът се пулверизира в кората на сиренето АНТИОКСИДАНТИ Използват се за предотвратяване на окислително-редукционните процеси в хранителните продукти, които водят до загуба на витамините, природните цветни вещества и липидите със загуба на хранителната стойност и създаване на нежелана миризма и цвят. Основното им предназначение е: • Да запазят качеството и стабилността чрез подтискане на гранясването на мазнините • Поддържане на хранителната стойност чрез запазване на витамините от окислителна деградация • Запазване на привлекателността на хранителния продукт чрез съхранение на неговия цвят Това са вероятно най-голямата група адитиви. Добавят се към хиляди различни хранителни продукти. Разделят се в две основни групи: • киселини и техни соли - използвани в месните продукти и плодовете, както и в други способни на окисление храни. Тук спадат серния диоксид и сулфитите Е220-Е240-Е226, използвани в месо и пиво. Внасят се и в горчица, майонези, салати, сушен кромид, оцет. L-аскорбиновата киселина E300 и солите й Е301 Е302 Е304 се добавят в месни, плодови и зеленчукови консерви, сосове, конфитюри, мармалади, бира, плодови сокове - няма ограничение в дозата • фенолни съединения /синтетични или естествени/, които проявят антиокислителното си действие главно в мазнини и богати на мазнини хранителни продукти. Фенолните антиоксиданти проявяват своето действие благодарение на способността си да се свързват със свободните радикали, получени при окислението на глицеридите. Най- широко използвани са бутихидроксианизолът BHA, бутилхидрокситолуен BHT и пропилгалата ЕМУЛГАТОРИ Моноглицеролите са 75% от общото количество използвани хранителни емулгатори. Моно и диглицеролите са смесени обичайно с оцетна киселина - Е472а, лимонена киселина – Е472в, млечна киселина Е472с и винена кисеилна – Е483. Натриевия стеариллактат Е481 и калцевия стеариллактат Е482 са повърхностно активни агенти. Използват се в хлебопроизводството за подобряване структурата на средината на хляба, за увеличаване на обема и повишаване на трайността му. Влагат се без ограничения при производство на бисквити, ковфитюри, мармалади, зърнени продукти и др. Лецитинът E322 съдържа фосфорна киселина и холин . Естествено се намира в яйчния жълтък. Използва се за получаване на мляко на прах, емулгирани сосове, маргарини, бисквити, какао и шоколад без ограничения в дозата.
Стабилизатори, набухватели и желиращи вещества Карагинаните Е478, алгинатите Е400-Е405,агар-агарът Е406, гуарът Е413, гумите Е413, гума арабика Е414, пектиновите вещества Е440, бактериалните полизахариди – ксантанови гуми, декстрани , целулозата и нейните производни - всички тези се използват при производството на шоколадови млека, сладоледи, кремове, сладкарски изделия , бонбони, сосове, конфитюри, желирани плодови изделия, безалкохолни напитки. Подсладители и коректори на киселинността Това са различни органични и неорганични киселини. Сред тях са оцетната , адипиновата, аскорбиновата, каприловата, лимонената, фумаровата, яблъчната, пропионовата киселина и др. Използват се при производство на плодови сокове, желета, мармалади, топени сирена, сиропи, плодови и зеленчукови консерви Подсладители Тези вещества са най-актуалните хранителни добавки. Използват се захароза, фруктоза, глюкоза, малтоза, лактоза, глицерин, захарин, цикламат, аспартам, ацесулфам, ксилитол, сорбитол, манитол, изомалтитол, лактитол, хидриран глюкозен сироп, глюкозо-фруктозен сироп и др.
Други добавки Псевдомазнини Тяхната калоричност е нулева и в САЩ потреблението им нараства с 6% годишно. Като псевдомазнини се използват: • полиестери на захарозата • полиглицероли, които могат да са твърди или течни естери на полиглицерола • полидекстразите, които едновременно заместват захарите и мазннините, и така притежават едновременно подслаждаща и засищаща способност Всички тези съединения минават през храносмилателната система на организма, без да бъдат разградени от ензимните му системи. Трябва да се има предвид, че проявявят слабителен ефект и могат да пречат на абсорбцията на мастноразтворимите витамини.
Кои Е-номера да избягвате ? Макар и официално разрешени за влагане в хранителни продукти в определени дози, ние Ви предлагаме да избягвате да консумирате храни, съдържащи следните Е-номера (адитиви): • E102 Татразин • E110 Сънсен Жълто • E123 Амарант - Широко използван за оцветител в снаксове, сосове, сухи супи, вино и др. • E151 Брилянтно черно • E210 Бензоева киселина • Е212 Калиев бензоат • E213 Калциев бензоат - Консервант в много храни включващо напитки, зърнени храни, месо, ниско-въглехидратни храни. Може да понижи нивата на аминокиселините в кръвта • Е216 Парабен - доказано е, че причинява хронично възпаление на кожата • Е220 Серен диоксид - Много широко използван консервант. Той реагира с редица вещества, които се срещат в храните, като витамини, минерали, ензими и незаменими мастни киселини. Възможно е да предизвика остри астматични пристъпи, силно понижаване на кръвното налягане и анафилактичен шок • E221 Натриев сулфит • Е223 Натриев метабисулфит - Широко използван консервант и антиоксидант. Може да предизвика сериозен пристъп на астма • E226 Калциев сулфит - Изключително шикоро разпространен - основно като консервант в голям обхват от храни - сандвичи, бисквити, зеленчукови и плодови пюрета. В САЩ е забранен за употреба, защото може да накара един стар продукт да изглежда като пресен. Причинява дихателни проблеми, ниско кръвно налягане, анафилактичен шок. Хората, страдащи от бронхиална астма, сърдечно-съдови или респираторни проблеми трябва да го избягват • Е249 Калиев нитрат - Използва се като консервант в колбасите. Може да понижи капацитета на хемоглобина за кислород, може да образува канцерогенни нитрозамини и може да предизвика атрофия на надбъбречните жлези • Е320 Бутихидроксианизол BHA - Широко използван като консервант, особено в храни богати на мазнини, бонбони и месо. Международната агенция за изследвания на рака счита, че BHA е вероятно карциногенен за хората. BHA освен това взаимодейства с нитратите и образува мутагенни химикали, които предизвикват мутации в ДНК • Е621 Мононатриев глутамат - Широко използват като усилвател на вкуса. Хората, чувствителни към това съединение сигурно вече са почуствали "стягане на главата", болки в гърдите, главоболие, усещане за горене на лицето • Е954 Захарин и неговите натриеви, калиеви и калциеви соли. Канцерогенен! • E951 Аспартам - Широко използван като подсладител в напитки, снаксове, сладки, алкохол, десерти и "диетични" храни. Одобрен е в началото на 80-те години като алтернатива на захарина и цикламатите. Известен е под търговското име Nutra Sweet. Това всъщност е дипептид - Lаспартил – L-фенилаланин. Придава захароподобен вкус, но не е подходящ за всички видове храни. При определена технологична обработка - рН >6 (киселинна среда), аспартама може да се разпадне до дикетопиперазин - съединение с вероятно токсично действие. Важно е да се отбелязва съдържанието му върху опаковките, особено за болни от фенилкетоурия, при които може да се натрупа фенилаланин и да се предизвикат главоболие и умствени увреждания.
Кои Е-номера не би следвало да Ви тревожат ? За изброените по-долу номера адитиви, не са били наблюдавани сериозни алергични въздействия или промяна в метаболизма на консумиралите ги: E120, E162, E170, E174, E230, E280, E302, E310, E330, E355, E357, E401, E410, E412, E414, E418, E421, E422, E451, E461, E503, E507, E509, E927B, E967, E1200. И все пак, Вие плащате и стойността на опаковката на храната, която купувате, затова настоявайте в нейния етикет съдържанието на адитиви да е отразено според Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните. Според нея съставки на храната, спадащи към някои от категориите "Оцветител, Консервант, Антиоксидант, Емулгатор, Сгъстител, Желиращ агент, Стабилизатор, Овкусител, Киселина, Регулатор на киселинността, Антислепващ агент, Модифицирано нишесте, Подсладител, Набухвател, Антипенител, Глазиращ агент, Емулгаторна сол, Агент за обработка на брашна, Влагозадържащ агент, Пълнител, Втвърдител, Опаковъчен газ", се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието на тази категория, която съответства на основното й предназначение в съответната храна. Това ясно показва, че обявяването само на Е-номер върху дадена опаковка, без да е посочена поне категорията, към която съответният адитив спада, не е законосъобразно и най-малкото заблуждава, а може и физически да увреди консуматорите - тоест всички нас. По ред причини, включително избирателният контрол върху дейността им от страна на Министерство на здравеопазването, една голяма част от българските производители на храни не спазват изискванията към етикетиране на своите продукти и това пречи на загриженият за своето здраве купувач обективно, преди да закупи определена храна, да прецени дали си струва да похарчи парите си за нея. Наш остава избора дали да купим от съответния продукт, или да потърсим по-здравословни и по-вкусни, минимално преработени храни.
 
 
 
 

НАТРИЕВ ГЛУТАМАТ
Друг изключително разпостраняващ се продукт на хранително-вкусовата промишленост в последно време е вкусовата добавка "мононатриев глутамат" (msg) – наречен сполучливо "вкусът, който убива". Според Правилника на Европейската общност мононатриевият глутамат и производните му съединения се обозначават с Е-621-Е623.

Мононатриевият глутамат попада в обсега на проблема храни с пристрастяващ ефект , защото има леко адиктивно действие. Масовото му разпостранение изобщо не е случайно - и при него действа правилото: най-сигурният клиент е зависимият клиент. Този овкусител е един от най-големите стимулатори на апетита. Това, разбира се, го прави изключително удобен за манипулация на потребителя. Търговско - манипулативния закон в случая гласи: Ако владееш вкуса на клиента, владееш клиента! За съжаление този "диктатор" на вкуса оказва негативно въздействие върху всички системи и органи в човешкото тяло, като най-уязвима от него е нервната система.
"Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат "убива" невроните в мозъка и причинява невроендокринни разстройства при животни и при хора...Многократно е доказан разрушителният ефект върху една малка, но много важна контролна област в хипоталамуса, наречена нуклеус аркуатус...Глутаматът, също както и аспартамът, може да допринесе за отключването и развитието на болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, АЛС (амиотрофична латерална склероза), МС (мултиплена склероза), особено при хора, при които има такава тенденция и която би могла да не се изяви иначе."
Този овкусител се свързва с т.нар. "синдром на китайския ресторант", тъй като се използва в големи количества в тези ресторанти. Симптоми, които би могло да се явят при употреба на по-големи количества: парене и сърбеж по лицето и гръдния кош, изпотяване, сърцебиене, слабост, виене на свят, безсъние, главоболие, спазми и болки в корема, промени в зрението и пр. Ърл Миндъл: "В някои хора мононатриевият глутамат може да причини хистаминова реакция и да се появи главоболие и зачервяване.”
"мононатриевият глутамат (msg)може да задейства и астматичен пристъп. Понякога е трудно да се намери такава връзка, тъй като тя може да не се изяви непосредствено, възможно е да се изяви като забавена реакция, шест до дванадесет часа по-късно. Това са установили австралийски учени, след като тестували тридесет и двама астматици, повечето от които се оказали с MSG-индуцирана астма. След петдневна диета без добавката, на болните били дадени различни дози MSG. Повече от 40% "отговорили” с астматичен пристъп. При седем от тях, един до два часа по-късно, освен астматичен пристъп, се наблюдавали и симптомите на "Синдрома на китайския ресторант”. Астматични симптоми не се наблюдавали до дванадесет часа след приемане на MSG при шестима от участниците в изследването. Тези проучвания потвърждават, че MSG може да провокира астма, че колкото дозата е по-голяма, толкова по-сигурен е пристъпът.”
Мононатриевя глутамат е сред хранителните добавки, влияещи отрицателно на имунната система: "Честата употреба на храни, съдържащи изкуствени аромати, оцветители, мононатриев глутамат и други примеси, може да отслаби имунната система.” 18
"Много специалисти включват Мsg сред най-често срещаните хранителни подбуди на васкуларно главоболие. Д-р Сейпър казва, че някои хора не преработват добре msg, така че това вещество вероятно се натрупва в кръвния поток, което води до химическа свръхреакция и главоболие."
Но особено вреден е мононатриевият глутамат за бебетата и децата. Той може да нанесе непоправими поражения в мозъка им. За съжаление едва към края на 70-те години индустрията премахна МSG от бебешките храни. Но той е скрит в толкова много храни, че майките често, без да искат, го дават на децата си. В повечето случаи той се изписва, само ако е добавен в чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а понякога той може да е 60% от тяхното количество!), въобще не се обозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: "Производителите на глутамат и преработени храни винаги се опитват да скрият добавения MSG." Но най-голямата манипулация се извършва чрез Асоциация "Глутамат", сформирана от производителите на овкусителя. През последните две десетилетия асоциацията използва влиянието си, за да бъде премахнато обозначението MSG или мононатриев глутамат от етикетите на много хранителни продукти. И сега, без ние да знаем, той уврежда невроните в мозъците ни.
Всъщност глутаматът е нормално съществуващ и дори най-разпространен медиатор в мозъка. Именно този факт използват разпространителите му, за да манипулират неинформирания потребител. Те казват: "Как може вещество, което е толкова важно за мозъка, да го уврежда?" Но в това е и манипулацията. Нормалните концентрации на глутамат в мозъка са минимални. Но когато количеството му се повиши, дейността на невроните се нарушава, а при по-висока доза те загиват."
В кои пазарни продукти се намира овкусителят? MSG има във всичко, което е "хидролизирано" - хидролизирания растителен или зеленчуков протеин, растителния протеинов екстракт, в соевия протеинов концентрат и изобщо в соевите продукти и различни алтернативи на месото има скрит натриев глутамат (на опаковките не е изписан!). Добавки, които често съдържат неотбелязан глутамат, са малцов екстракт, бульони, различни есенции, включително и "натурални", и подправки. В големи количества се среща в почти всички сухи супи, подправката вегета и всичките и производни, в бързите закуски, в солетите и във всички подобни промишлени храни. В последно време натриевият глутамат се разпостранява с такава сила, че можем да го наречем "кока-колата" сред вкусовите добавки. Инвазията му в храната на глобализирания човек е емблематична - тя изразява тенденцията за хранително пристрастяване на потребителя.
 
 


МАРГАРИН-ХИДРОГЕНИРАНИ МАЗНИНИ
Чували ли сте някога за трансизомери? А за хидрогенирани мазнини? Ако знаете какво означават тези понятия, значи сте сред малцината, които се интересуват от храната, която ядат, и съответно от собственото си здраве и това на децата си. В България здравословният начин на живот и хранене е силно затруднен от неспазването на законите, неадекватните наредби, липсата на контрол и най-вече на информация. Могат да се открият няколко статии по въпроса в интернет, но само ако специално бъдат потърсени или човек попадне на тях случайно
Трансизомерите на висшите мастни киселини са мазнини, които се получават при нагряване до висока температура на течни растителни масла в присъствието на катализатори и водород. Този процес се нарича хидрогениране и се използва за втвърдяване на течните растителни масла, за да могат да останат твърди и при стайна температура. С други думи, това е маргаринът. Колкото по-твърдо е растителното масло, толкова "по-хидрогенирано” е то, т.е. съдържа повече трансизомери.
Проблемът е, четрансизомерите са много вредни за човешкия метаболизъм и с времето причиняват заболявания като затлъстяване, коронарна болест на сърцето, диабет и рак. Отдавна се знае, че наситените мастни киселини (съдържащи се най-вече в мазнините от животински произход) са вредни и причиняват гореспоменатите заболявания, но – това е важно да се подчертае – при прекомерна употреба. Ако човек ограничава в разумни рамки консумацията на тлъсти и червени меса и по-мазни млечни продукти, тя няма да навреди на здравето му. Когато става въпрос за трансизомери обаче, консумацията им трябва не просто да се ограничи, а да се сведе до нула.
Това е наложително, защото трансизомерите повишават нивата на LDL-холестерола (т. нар. "лош”) и едновременно понижават тези на HDL-холестерола (считан за "добър”). Те са отговорни за запушване на кръвоносните съдове и трайно увеличаване на кръвното налягане. Изследване на Харвардския университет от 1994 доказва, че хора, които употребяват хидрогенирани мазнини, са изложени на два пъти по-висок риск от сърдечен удар от тези, които употребяват малко или никакви такива. Няколко подобни изследвания показват силна връзка между по-ранната смърт и консумацията на големи количества трансмазнини.
Американската администрация по храните и лекарствата, Националният институт по сърдечни, белодробни и кръвни заболявания на САЩ и Американското дружество за сърцето препоръчват ограничаване на употребата им, поради което в САЩ вече е в сила закон, който задължава производителите да обозначават точното количество трансмазнини на опаковките на храните. А град Ню Йорк официално забрани търговията с подобни продукти във всички места за обществено хранене на територията си. Очаква се забраната да обхване целия щат, а скоро и държавата.
Ако се върнем в България, ще открием две неща – първо, че в българското законодателство думите "трансизомери” не се споменават (Наредба за специфичните изисквания към мазнините за мазане), няма изисквания към производителите да указват съдържанието на хидрогенирани мазнини и, второ – че на пазара почти няма готови, опаковани храни без хидрогенирани мазнини. Потребителят страда не само от дезинформираност, но и от липса на какъвто и да било избор. Маргарините се рекламират като полезни и здравословни, а във всички бисквити и вафли има трансизомери, вкл. в детските. Просто хидрогенираните мазнини са несравнимо по-евтини от маслото или олиото. Ако се използват други мазнини, цената на някои хранителни стоки може да се увеличи с 50 %. Не е ли редно обаче да има и такива продукти на пазара, както и информация, за да може потребителят да упражнява правото си на свободен избор. Това е една от характеристиките на свободния пазар (или идеалната конкуренция – Perfect competition) – достъпът на всички купувачи до информация и възможността за избор.
Ето кои са храните, в които по всяка вероятност ще откриете трансмазнини:
Храната във веригите за бързо хранене (за справка - скандалниятфилм на Морган Спърлок Super Size Me);
Бисквити, вафли, кексове, сухи пасти, бонбони и шоколади;
Готови баници, торти, закуски, бутер тесто и др.;
Чипс, солети, соленки, царевични пръчици – най-често използваните за залъгалка на бебетата;
Естествено, маргаринът за мазане;
Пуканки за микровълнова фурна;
Зърнените закуски – корн флейкс, шоколадови топчета и пр.;
По-голямата част от пържените продукти в ресторантите или полуфабрикатите, особено пържените картофки.
Както се вижда, списъкът е огромен. Това са храни, които консумираме всеки ден и...даваме непрекъснато на децата си с мисълта, че се грижим за тях. Човек започва да се чуди какво изобщо може да яде, особено извън дома. Какво можем да направим:
Доколкото е възможно, да се избягват храни, на чиито етикети пише "хидрогенирани мазнини”, "частично хидрогенирани мазнини”, "хидрогенирани растителни мазнини”, а в много случаи и просто "растителни мазнини”;
Да се избира краве масло, зехтин, олио, а не маргарин;
Да не се консумират бисквитки, солети, чипсове, вафли, гризини и др. Вместо тях може да се изберат сурови ядки;
Да се търсят шоколади и бисквити, направени с краве масло. По-скъпи са, но затова пък са здравословни и вкусни.
По-глобално надеждата е във властите, които трябва да оказват натиск върху производителите (нали си имаме и еврокомисар, чиято задача е да защитава правата на потребителите?) и това да ги мотивира да инвестират в изследвания за откриването на нови начини за хидрогениране на мазнините, при които не се образуват трансизомери. Това се прави в момента по света. И докато Ню Йорк упражнява наистина силен натиск, като забранява употребата на тези продукти, то в България поне имаме право да знаем
 
 

Захарта, която употребяваме съдържа рафинирани, чисти въглехидрати, или така наречените "празни” калории. В растенията няма чисти захари - природата ги е съчетала с микроелементи и витамини, достатъчни да осигурят тяхното разграждане и усвояване в организма.

И тъй като в процеса на преработка на захарната тръстика или захарното цвекло те са извлечени от нея, за да усвои получения неестествен рафиниран продукт, тялото започва да черпи от своите запаси от ензими, протеини, витамини, натрий, калий, магнезий и калций. Последният се извлича от костите, като това увеличава тяхната чупливост. Същевременно се увеличава значително и честотата на зъбния кариес. Калцият е от основно значение за поддържане на алкално рН на кръвта. Приемът на захар и, разбира се, на други рафинирани въглехидрати (бял хляб, както и всички продукти от бяло брашно), предизвиква промяна в количеството на калция в кръвта и съответно повишена киселинност. За да я неутрализира, организмът отново черпи от своите резерви и резултатът може да бъде твърде неблагоприятен от здравословна гледна точка, особено ако диетата е бедна на свежи плодове и зеленчуци.

Под влияние на захарта намалява секрецията на стомашен сок и се забавя перисталтиката на стомаха. Освен това, когато захар или изделия, направени с нея, като например шоколад се приемат заедно с протеини, се получава гниене на последните в червата, при което се отделят много токсични вещества и тялото трябва да отделя значителна енергия и ресурси, за да ги обезврежда.

Захарта навлиза много бързо в кръвта, където количеството й се увеличава, като това се нарича в медицината хипергликемия и е един от симптомите на диабета. От панкреаса се отделя хормонът инсулин, който премахва излишното количество кръвна захар. Но след като това стане, при някои хора настъпва обратният процес - хипогликемия, т. е. нивото на кръвната захар спада бързо, и то под нормалните стойности. Надбъбречните жлези отделят хормон, чиято цел е да използва запасите  на организма и да възстанови нормалното ниво на кръвна захар. По този начин хранителен режим, съдържащ рафинирани въглехидрати, включва в една постоянна въртележка двете жлези - панкреас и надбъбреци, и ги изтощава. Панкреасът постепенно започва да секретира по-малко инсулин, съответно нивото на кръвната захар остава високо, като развитието на диабет зависи само от компенсаторните възможности на организма и от количеството рафинирани въглехидрати, които се приемат. А надбъбречните жлези, които са много важни за приспособяването ни към стреса, се изтощават и не могат да поддържат нивото на кръвната захар нормално в случаите, когато панкреасът успява да се справя с повишените количества чисти въглехидрати, и така се получава хипогликемия. Това от своя страна пък води до силно желание за сладки неща и по този начин се затваря един порочен кръг.

Многобройните опити са доказали безспорно, че захарта води до изчерпване на микроелемента хром в тялото, който е от най-важно значение за усвояването на инсулина и за поддържане на глюкозния метаболизъм.

В организма захарта се трансформира и под формата на запасния полизахарид гликоген се складира в черния дроб. Възможностите му в това отношение обаче са ограничени и излишните захари се трансформират по-нататък в мастни киселини, които се натрупват в подкожните мастни депа. При наднормено тегло над 20% започва отлагане на мастна тъкан и във вътрешните органи, например около сърцето и бъбреците, и това води до нарушаване на техните функции. Забавя се циркулацията на кръвта и лимфната течност и се понижава активността на имунната система. На този фон много често се развиват диабет, атеросклероза, сърдечно-съдови и други заболявания. Изследванията, правени от 70-те години насам доказват, че приемът на захар увеличава нивото на холестерола в кръвта.

Захарта прави децата нервни и хиперреактивни, защото тя е много силен стимулант за надбъбречните жлези. Консумацията й може да повиши нивото на хормона адреналин до 4 пъти, което е типична стресова реакция за организма. В резултат се повишава продукцията на холестерол и хормона кортизон, като последният от своя страна потиска имунната система.

Сър Фредерик Бантинг, съоткривателят на инсулина, забелязал през 1929 г. в Панама, че диабетът е често заболяване сред собствениците на плантации със захарна тръстика. В същото време сред работниците, които не консумирали рафинирана захар, а дъвчели захарна тръстика, диабетът бил непознат.

Захарта като хранителен продукт не притежава дори и едно полезно качество, което би оправдало нейната употреба.

 

Някои факти за широко използваните изкуствени подсладители: 

Търсене
приятели на сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Copyright MyCorp © 2017