| Древното жито на фараоните пази от рак и укрепва организма Древното жито на фараоните, хлябът на траките и последната храна на Христос е непозната лечебна храна, която цивилизацията отдавна е забравила. Тази дива пшеница, наречена по-късно лимец, спелта, камут или капладжа, е прекрасна хранителна добавка срещу болестта цьолиакия - непоносимост към глутена, за повишаване на имунитета на човека, лечение на стомашно-чревни заболявания и алергии. Божествена хармония е събрал в себе си лимецът, който хората наричат дива пшеница, а не знаят, че това жито е прекрасен антиоксидант и предпазва от рак на червата.
Изследвания са показали, че този “брадат веселячко”, както гальовно го наричат билкарите, енергизира тялото на човека, насища го с позитивизъм по най-бързия и най-простия начин и така му помага да се бори с болестите.
Дълбоко в структурата на човешкия геном е втъкан лимецът. Колкото години е имало човечество, толкова години е имало дива пшеница и човекът е израснал с нея. Лимецът се възприема направо от живата природа, така че нямаме друга генетично чиста храна. Древното жито не изисква почти никаква преработка. Вечер семенца се накисват в кисело мляко и сутрин човек закусва с тях. Не изискват замразяване или затопляне. И най-важното е, че дивата пшеница се поема в естествен вид, нейните лечебни качества са както в зародиша, така и в обвивката.
Лимецът има повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални. От официалната медицина се смята вече, че спелтата или капладжата са лечебни храни за алергичните към глутена. Може да се правят питки, да се приемат покълнали семена в кисело мляко, а от брашната още сладкиши с мед.
Освен това в дивата пшеница има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове. И това е неговата полезност. Така с древното зърно може да се замести спокойно месото, зеленчука и хляба. Именно затова в древните векове човекът е оцелял. Тогава не е имало картофи и домати, а хората са разчитали само на пшеницата. Затова не го обичат земеделците, че не могат да вдигат добивите. Радиацията също бяга от лимеца. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря. Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Растението вирее на всички почви, където другите пшеници не могат да стъпят. Лимецът дава истинско пълноценно хранене.
България е облагодетелствана страна по отношение на лимеца, тъй като в Южна България все още расте това древно жито. И българинът може да го пренесе в дворовете си, на полето, защото самото растение не е капризно за отглеждане, но не дава високи добиви, понеже просто не приема торенето. Тъкмо обратното съдържат днешните храни, пълни с консерванти и химикали.Забележете, дори това, което днес се препоръчва като най-здравословна храна - мюслите, не е здравословно. Те се произвеждат след сваряване на определени видове пшеници, размачкват се между метални валци и се ликвидира всичко природно. После се пекат в метални пеши на 280 градуса и се заливат с изкуствени витамини.
В предпланините на Крим, Балканския полуостров и земите на север от Черно море много отдавна, когато е започвала човешката цивилизация, е имало едно растение, което днес се класифицира като дива пшеница. Новите проучвания сочат, че цивилизацията не е започнала от земите покрай Тигър и Ефрат, а от предпланинските райони. Именно там е имало ливади, слънце и вода. |
